Saturday, March 16, 2013
Проблемът за боговдъхновеността на Свещеното Писание
Автор: Павел Евдокимов
За божественото вдъхновение се говори ясно в самото Писание: „Всичкото Писание е боговдъхновено” (2 Тим. 3:16) – „от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21), но това понятие не е просто. Механичното записване на диктуваното, теопневстията (боговдъхновеността) на всяка буква превръща авторите в пасивни фиксатори. В по-мека форма същият автоматизъм следва от понятието за причинност: Бог е единственият автор, causa principalis – първопричината, а човекът – causa instrumentalis, средството. В безкрайната верига на причините, които непрестанно се множат, реалното участие на човека се размива. Източният синергизъм, напротив, предлага решение, предполагащо взаимност, което запазва свободата на човека и достойнството му на син, към когото се обръща неговият Отец. Св. Василий Велики казва ясно, че Светият Дух никога не лишава от разум онзи, когото вдъхновява, защото едно такова въздействие би било бесовско[1]. Човешката природа остава неповредена в това, което е характерно за нея, но се обогатява, вдъхновява и насочва от действието на Светия Дух.
Целият текст можете да прочетете тук: http://prespanski.wordpress.com
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment