Автор: Павел Евдокимов
Първичната цел на брака
Православното разбиране е персоналистично в своята основа[1]. Съпружеското състояние е особено призвание за добиване на пълнота в Бога. „Любовта променя самата същност на нещата”, казва св. Йоан Златоуст[2] и добавя: „Само любовта създава от две същества едно”[3]. Само любовта познава Любовта. „Само любовта съединява човешкото същество с Бога и с другите човешки същества”[4]. Любовта става форма на благодатта, за да преодолее греховното състояние на разделението и егоцентричната изолация. Най-разтърсващото откровение възвестява еднаквата природа на любовта, която Бог проявява към човека и човекът към Бога и която живее в дълбочината на сърцето, когато то е чисто и отворено за човешките същества. Песен на песните говори ясно за това: „Любовта е силна като смърт, (…) стрелите й са стрели огнени” (8:6). Самият тип на съпружеската любов е духоносен по същността си. Материята на това тайнство е взаимната любов, която съдържа целта в себе си, защото дарът на Светия Дух я превръща в „нерушим съюз на любовта”, което позволява на св. Йоан Златоуст да даде великолепно определение: „Бракът е тайнство на любовта”[5].
Срещу латинското определение prolis est essentialissimum in matrimonio (потомството е най-същественото в брака) и matrimonii finis primarius est procreatio atque educatio prolis (първата цел на брака е създаването и възпитаването на потомство) православното учение твърди, че изначалният смисъл или крайната цел на брака е съпружеската любов – в онази пълнота на единството на съпрузите, която ги превръща в домашна Църква. Бракът може да е полезен за обществото – въпреки това неговата собствена независима ценност пребъдва царствено в самия него. Св. Дионисий пише: „Атиняните наричали брака τέλος, защото именно той венчава човека за живот”[6]. Децата внасят ново качество – бащинството и майчинството – но това е преизливане на пълнотата, която като такава пребъдва в себе си. Дори различността на половете, която изпълва цялата съвкупност на човешкото битие и отива далече отвъд границите на самите полове, добива цялото си значение независимо от родовия проблем, който е само вторичен спрямо нея.
Значението на брака
Грехопадението е изопачило човешката онтология, разделяйки я
на лоша мъжественост и лоша женственост, потопени в непрестанното
трептене на привличането и отблъскването. Разделението не е между
мъжете и жените, а в сърцевината на всяко човешко същество. То създава
постоянно напрежение, предизвикващо конфликти и неврози. Тайнството брак
внася „райска благодат” и съединява началото и края. Все същият Йоан
Златоуст, великият учител на брака, изказва дълбока мисъл, толкова
фундаментално потвърдена от модерната психиатрия: „Любовта се ражда от
целомъдрието”. Напротив, „извращението (развратът и порнографското
любопитство) произлизат от недостига на любов”[7]. Най-силното средство е „любовта, amor magnus, великата любов, която прави хората целомъдрени”[8].Има една последователност от текстове в Свещеното Писание , която не е случайна и която разкрива ослепителната истина за човека, хвърля ярка светлина върху съдбата му.
Послание до Евреите (2:7) описва величието на безгрешния човек в зората на неговия живот със следния израз: „Със слава и чест си го увенчал”. Апокалипсисът, който е в другия край на историята, възвестява, че племената и народите ще донесат на прага на новия Йерусалим „славата и честта си”; не с празни ръце стига най-сетне и човекът до пълнотата си – той носи даровете на Светия Дух. И най-после същата тази формула, която изразява обещанието и крайното му изпълнение – раят и Царството Божие – се съдържа в извършителната формула на тайнството брак: женихът и невестата със слава и чест се увенчават. По този начин бракът изпъква като точка на обединението и в това си пророческо служение – като образ на влизането в бъдещия век.
Из книгата на Павел Евдокимов “Православието”. Заглавието е мое
[1]
В католическото богословие то се възпира от приоритета на физическата
девственост (виж все още плахите, но вече възпряни опити: Doms, Vom Sinn und Zweck der Ehe, Breslau 1935; N. Rocholl, Die Ehe als geweihtes Leben, Dülmen 1936; D. von Hilderbrand, Le Mariage, Ed. de Cerf; A. Fayol, Notes sur l’amour humain, Desclée de Brouwer).
[2] PG 61, 273.
[3] PG 61, 280.
[4] Авва Таласий. Беседы. Москва, 1983 (русск. перев.), Проп. I, гл. I.
[5] PG 51, 230.
[6] PG 3, 1184.
[7] Беседа върху 1 Коринтяни. 33:6.
[8] Пак там.
Източник: http://prespanski.wordpress.com
No comments:
Post a Comment