Рубльовата Троица

Автор: Павел Евдокимов

1. През 1515 г. московската Успенска катедрала била украсена с великолепни икони, рисувани от учениците на великия майстор Андрей Рубльов. Когато митрополитът, епископите и вярващите влезли в църквата, те единодушно извикали: “Истина, сякаш небесата са се отворили и се е явило Божието величие!” Лесно е да разберем това чувство пред иконата на Светата Троица, иконата на иконите, създадена от монаха Андрей Рубльов през 1425 г. Приблизително век и половина след това Стоглавият събор я провъзгласява за образец на иконописта и на всички изображения на Пресветата Троица. 

 

През 1904 г. реставрационната комисия сваля металния обков и след работа по премахване на по-сетнешните наслоения иконата се показва в такъв блясък, че членовете на комисията са буквално потресени. Със сигурност може да се каже, че в света няма нищо по подобно като мощ на богословския синтез, богатство на символиката и несравнима художествена хубост. 

 

2. Можем да доловим три плана, наложени един върху друг. На първо място е споменът за библейския разказ за Авраам, посетен от трима странници (Бит. 18: 1-15). Литургичното тълкуване казва: “Блажени Аврааме, ти си Ги видял, ти си приел единното и троично Божество.” Но вече липсата на Авраам и Сара върху иконата ни зове да проникнем по-дълбоко и да минем към втория план, този на “божественото домостроителство”. Тримата небесни странници образуват “Предвечен съвет” и пейзажът променя значението си: шатрата на Авраам става дворец-храм, мамврийският дъб – дърво на живота, космосът – схематичен срез на природата, лек знак за нейното присъствие. И закланото теле върху блюдото отстъпва място на евхаристийната чаша. 

 

Тримата ангели, леки и стройни, имат твърде удължени тела (четиринайсет пъти по-големи от главата, а не седем, както е при нормалната пропорция). Крилата на ангелите, както и схематичният маниер на изобразяването на пейзажа внушават непосредственото впечатление за нещо нематериално, липсата на всякаква земна тежест. Обратната перспектива заличава разстоянието, далечината, в която всичко изчезва, и чрез противоположния ефект доближава фигурите до нас, показвайки, че Бог присъства тук и че Той е навсякъде. Живата лекота на композицията – тайната на Рубльовия гений – създава едно крилато видение. 

 

Тримата беседват – навярно върху думите на Евангелие от Йоан: “Защото Бог тъй обикна света, че даде Своя единороден Син.” Но словото Божие винаги е действие и то приема очертанията на чаша. 

 

За третия, вътрешнобожествения план можем само да се досещаме, защото той е трансцендентен и недостъпен. И все пак той присъства, защото домостроителството на спасението извира от вътрешния живот на Бога. 

 

3. Бог е любов в Самия Себе Си, в Своята троична същност, и Неговата любов към света е само отражение на Неговата троична любов. Божията саможертва, която съвсем не е лишение, а израз на преизобилстваща любов, е показана като чаша и ангелите са събрани около една божествена трапеза. Последните реставрации разкриха съдържанието на чашата. По-късният слой, който изобразява чепка грозде, скрива първоначалното изображение на агнец, което съпоставя небесната Трапеза с думите на Апокалипсиса: “Агнец, заклан от създание мира”. Любовта, жертвата, заколването предхождат акта на създаването на света, те са причината му.

 

Тримата ангели са в състояние на покой, върховния мир на едно същество в себе си, и този покой е “опияняващ” – това е истински екстаз, “оттегляне в себе си”. Същинският парадокс е самият този екстаз, който пребъдва в собствената си дълбочина. Св. Григорий Нисийски разкрива добре неговата тайна: “Най-парадоксалното е, че покоят и движението са едно и също.”

 

 

Движението тръгва от левия крак на десния ангел, продължава в наклона на главата му, минава при средния ангел – повличайки неудържимо след себе си космоса: скалата и дървото – и завършва във вертикалното положение на левия ангел, където се успокоява, сякаш намирайки покой. Заедно с това кръгово движение, чиято завършеност управлява всичко останало така, както вечността управлява времето, вертикалата на храма и на ангелските жезли демонстрира стремежа на земното към небесното – там, където поривът намира крайната си цел. 

 

4. Това видение на Бога сияе с надсветовната истина на догмата. Рубльовото изображение на ангелите изтъква тяхното единство и равенство – бихме могли да вземем всеки от ангелите за всеки друг – разликата между тях е само във взаимното им разположение. И все пак тук няма нито повтаряне, нито смесване. Сияйното злато на иконите винаги изобразява божествеността, нейното изобилие; крилата на ангелите обгръщат, покриват всичко със своя размах и вътрешните контури на крилата подчертават с нежносиния си цвят единството и небесния характер на едната природа. Един Бог и три съвършено равни Лица – това се подчертава от еднаквите жезли на ангелите, знаците на царската им власт. Божественият образ на троичното единство ни гледа, преодолявайки разделенията и раздорите ни. Тази икона е властен зов, който действа, изхождайки само от своята реалност и чрез простото си съществуване. 

 

5. Геометрични форми на композицията са правоъгълникът, кръстът, триъгълникът и кръгът. Те задават структурата на образа отвътре и е редно да бъдат забелязани. Според представите на онази епоха земята е осмоъгълна и правоъгълникът, който виждаме върху долната част на масата, е свещен знак на земята¹. Горната част на масата също е правоъгълна; така са обозначени четирите краища на света или четирите основни точки, които у светите отци символизират с броя си четирите Евангелия в тяхната пълнота, към която нищо не може да се добави; това е знак на универсалността на Словото. Тази горна част на масата-олтар изобразява Библията, приносната чаша, плода на Словото. Ако продължим линията на дървото на живота (разположено зад централния ангел), ще видим как то се спуска надолу, пресича масата и потапя корените си в земния правоъгълник, защото се възвестява от Словото и се храни от съдържанието на Чашата. Тук намираме обяснението на неговата тайна: защо дървото е носело плодовете на вечния живот и защо е било дърво на живота. В Навечерието на Рождество чуваме: “Огненото оръжие отстъпва назад и Херувимът се оттегля от дървото на живота”, защото плодовете му са в евхаристията. 

 

 

Ръцете на ангелите се схождат към знака на земята, която е точката на прилагане на божествената Любов. Светът е извън Бога като същност с друга природа, но той е включен в свещения кръг на “приобщаването към Отца”, следва кръговото движение, оказвайки се горе на небето под формата на скала и това кръгово движение приключва за света в двореца-храм. Този храм е сякаш продължение на Ангела-Христос, на Въплъщението Му. То е Негово космично тяло, Църква, невеста на Агнеца, съединена с Него “неслято и неразделно”. Храмът пребъдва в неподвижността на покоя на Велика събота – целта на троичното движение. Цикълътна космичната литургия е затворен. Това е есхатологично видение на Новия Иерусалим. Позлатената част на храма, която излиза напред като застъпническа сила, символизира майчиното застъпничество на Богородица и свещенството на светиите, тя изобразява омофора на Пресвета Богородица, нейния Покров.

 

Според преданието именно от дървото на живота е бил взет материалът за Христовия кръст. И фигурата на кръста е незримо, но съвсем очевидно основание на композицията. Нимбът около главата на Отца, чашата и знакът на земята са на една и съща вертикална линия, разделяща иконата на две части и пресичаща хоризонталната линия, която обединява светещите кръгове на страничните ангели и образува кръст. По този начин кръстът е вписан в свещения кръг на божествения живот като жива ос на троичната любов. “Отецът е любов, която разпъва, Синът е любов, която се разпъва, Светият Дух е кръстът на любовта, неговата непобедима сила” (св. Филарет Московски). Движението обикаля гредите на кръста и те обгръщат вселената като простряни ръце Христови: “И кога бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Йоан 12: 32). Синът и Духът са двете ръце на Отца. Ако съединим крайните точки на масата и точката над главата на средния ангел, ще видим, че ангелите са вписани точно в един равностранен триъгълник. Той обозначава единството и равенството на Троицата, чийто връх е πηγαία Θεότης, Отецът. И най-сетне линията, която можем да прокараме, следвайки външните контури на тримата ангели, образува идеален кръг, обозначаващ божествената вечност. Центърът на този кръг е в ръката на Отца, Вседържителя.

 

6. В позата на Отца има нещо монументално, от Него лъха величествен мир и неподвижност, чиста актуалност, завършеност, статичен принцип на вечността. В същото време като поразителен контраст надигащата се вълна на движението на дясната ръка, нейната мощна крива, отговаряща на също толкова силния наклон на шията и главата, изразява динамичния принцип. Неизреченото в Божията тайна е в това съединение на неподвижността и движението, на Абсолюта на философите, чистия Акт на богословите и живия Бог на Библията, “нашия Отец, който е на небето”. 

 

Божественото могъщество, както го изповядва нашият Символ на вярата (“Вярвам в един Бог Вседържител”) е могъществото на Бащината любов, отразено в погледа на средния ангел. Той е Любов и именно поради това може да яви Себе Си само в единството и да бъде познат само като единство. “Никой не идва при Отца освен чрез Мене” (Йоан 6: 44). Това съвсем не е някакво евангелско тесногръдие или изключителност, а най-разтърсващо откровение на самата природа на любовта. Няма знание за Бога извън връзката между Бога и човека и тази връзка винаги е троична, тя приобщава към единството на общението на Отца и Сина. Това ни позволява да разберем защо Отец никога не се явява непосредствено. Той е Изворът и именно затова Той е Безмълвие. Той се явява вечно, но именно чрез двуединството на Сина и Светия Дух. Иконата изобразява това съгласие, чийто жив център е чашата. 

  

Линиите отдясно на централния ангел се засилват, доближавайки се до левия ангел. На символичния език на линиите изпъкналите криви означават винаги реч, придвижване, откровение; напротив, вдлъбнатите означават послушание, внимаване, самоотричане, възприемчивост. Отецът е обърнат към Своя Син. Той говори. Движението, което обхваща Негово същество, е екстаз. И той се изразява изцяло в Сина: “Отецът е в Мене... Всичко, което има Отец, е Мое” (Йоан 16: 15). 

 

7. Синът слуша, параболичните линии на дрехата Му изразяват висшата степен на вниманието – самоотричането. Той се отказва от Себе Си, за да бъде само Бащино Слово: “Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги казвам; Отецът, който е в Мене, Той върши всичко”. Дясната Му ръка възпроизвежда Бащиния жест: благословията. Двата пръста, изпъкващи на фона на белотата на масата-Библия, възвестяват пътя на спасителното единение на двете природи в Христос, въвеждащи човешкия свят в общение с Отца. 

 

8. Сведената долу ръка на десния ангел показва посоката на благословията – света; тя сякаш покрива, брани, “почива” (според израза на библейския разказ за творението). Над правоъгълника на света тази ръка изглежда като простряно крило на чиста Гълъбица. 

 

В мекотата на линиите на ангела отдясно има нещо майчинско². Той е Утешител, но също така и Дух, Дух на Живота. Той е Този, Който дава живот и от Когото извира всеки живот. Той е третият член на божествената любов, Духът на Любовта. Неговото положение се различава донякъде от положението на двамата други ангели. С наклона си и порива на цялото си същество Той застава в средата между Отца и Сина, Той е Духът на единството и взаимопроникването. Това се демонстрира ясно от забележителния факт, че движението започва от Него. Именно в Неговото дихание Отецът преминава в Своя Син, Синът приема Своя Отец и Словото звучи. Както казва св. Йоан Дамаскин, “чрез Светия Дух ние познаваме Христа, Божия Син, и чрез Сина съзерцаваме Отца”. Така на Богоявление Отецът се обръща към Сина именно чрез движението на Гълъба.  

 

9. В иконописта багрите притежават свой собствен език. У Рубльов те добиват несравнимо богатство, пълно музикално съзвучие на цялата гама от най-фини отсенки, звучащи във всички детайли на композицията. И все пак тук липсва ефектът на шарената пъстрота, нищо не нарушава дълбочината на божествената съсредоточеност. Няма сянка и всеки фрагмент не е осветен отвън, а излъчва собствена светлина, струяща от тайните му дълбини. Наситеността на багрите на централната фигура контрастира с белотата на масата и се отразява в коприненонежните бликове на ангелите от двете му страни. Тъмният пурпур (божествената любов) и наситеното синьо (небесната истина) образуват заедно със сияйното злато на крилата (божественото изобилие) едно съвършено съзвучие, което продължава и се повтаря в по-лека тоналност като омекотено откровение или постепенно приобщаване: светлорозово и светлолилаво отляво, омекотено гълъбово и сребристозелено отдясно. Златото на седалищата на божественото подножие говори за изобилието на троичния живот. Гълъбовото, наречено “Рубльово гълъбово” предава цвета на небето на Троицата и рая, ставайки все по-светло – то е сякаш небесната светлина на самата икона. 

 

По този начин Отецът, непристъпен в наситеността на своите багри, в мрака на Своята светлина, се показва омекотен, достъпен в сияйния облак на Сина и Светия Дух. Отдалеч тази композиция прави впечатление на пурпурно-синкав пламък. Всичко пламти в ярка южна атмосфера: “Който е близо до Мене, близо е до огън.”

 

Ръката на Отца държи началото и края, тя е простряна над чашата. Агнецът, заклан от създание мира, и Агнецът-Храм на Новия Иерусалим, Тайната вечеря на Христос и Неговото обещание да пие от лозовия плод в Бащиното Си Царство включват времето във вечността. Чашата блести в ярката белота на Словото, която отразява всички багри на Истината, това е излъчването на божественото сърце, взаимният дар на трите божествени Лица. 

 

Мощен зов се чува от тази икона: “Да бъдат едно, както Ние сме едно”. Човекът е създаден по образа на Троичния Бог и самата му природа съдържа Църквата-общение като негова пределна истина. Всички хора са призовани да се съединят около едната Чаша, да се издигнат на висотата на Божието сърце и да се приобщят към месиянската трапеза, за да станат единен Храм-Агнец: “Това е вечният живот, да познават Теб, единствения истински Бог, и пратения от Теб Иисус Христос.”

 

Видението завършва в тази есхатологична тоналност: то предвещава Царството Небесно, озарено от неземна светлина, от чиста, безкористна радост, от божествена радост – защото само Троицата съществува, защото сме обичани и всичко е благодатно. Душата замлъква, покъртена. Мистиците никога не говорят за върховете, само мълчанието открива вътрешната им светлина.

 

Бележки

¹ Козма Индикоплов, великият пътешественик от ІV в., твърди в своята Християнска топография на света, че земята има формата на голям квадрат.
² В семитските езици Руах (Дух) е от женски род. Сирийските текстове наричат често Духа “Утешителка”.

 

Превод: Андрей Романов

Източник: pravoslavie.bg